Фризьорката Ж. Евтимова въвела студеното къдрене в Харманли, топла с клиентите

Най-старата фризьорка в града помни златните му берберски години от салона на легендарния Дялчо Иробалиев. По-късно работи в ателието за красота на КБУ "Единство", оформя дамски и мъжки прически наднормено.

Георги Николов, Харманли

Г-жа Живка Евтимова, по мъж Москова, е не само най-старата фризьорка в Харманли, но и соят й комай е най-бръснаро-фризьорският в града. Вуйчо й Георги Христов - Чизмаря всъщност не е бил никога обущар /прякорът просто е наследствен/, а дълги години се подвизава като майстор на гребена, ножиците и бръснача в бригадирския Димитровград. Още по-коафьорска жилка Живка носи от калеко си - митичния харманлийски бръснар Деян Деянов, един от стожерите на бръснаро-фризьорската кооперация "Дялчо Иробалиев", носеща името на още по-митичния си основател.
Самата госпожа Живка е в занаята вече над 56 години. Разбира се, сега, колкото да ослужи на някоя своя стара почитателка или почитател, дето не са си променяли стайлинга на косата от времето, когато фризьорката е била в активна трудова възраст. Но твърди, че може да се справи и с коя да е днешна, изчепена по последна мода дамска прическа. "Че то сегашните дамски прически какво има да ги направиш: постригване на пластове, сетне едно изправяне на косата, начупване с ония нагряващи преси и готово. Ако става дума, имам и от ония коси за донаждане, допълващите, и това мога да правя. При мъжкото подстригване също следвам модната линия - тя всъщност е всички прически от разните им времена накуп и няколко специално изчанчени като, как бяха, пънкарските, и ония с нашарените от машинката голи глави."
Това казва г-жа Москова или леля Живка, докато ме подстригва косъм по косъм по старомодния начин - на път и с коса над ушите. Встрани до огледалото на стената виси голям фотос, на който тя оголва нечий врат в "канадска ливада", отдолу с надпис: "Живка Евтимова Москова - фризьорка в КБУ "Единство", изпълнила плана за първото полугодие на 1987 година 107 %". Прибрала е снимката, както твърди, от алеята на славата в центъра на града. Тия 107 % преизпълнение на плана тогава са й носили по около 350 лв. месечна заплата при средна работна за КБУ-то от 250 лв. Добри пари като за 1987-а. Просто не се е щадяла около фризьорския стол, гледала е да угоди на всяка клиентка и клиент, колкото и капризен да е бил някой.
Питам я, какво е цял живот да пипаш косите на хората - сухи или мазни, с пърхот, себорея, оредяващи, скубещи се - чужди коси. "Ами приятно ми е било", простичко отговаря леля Живка. Тя друго не е и правила през живота си. Веднъж само опитала да изучи някакво шивачество, но не успяла. Кройките на прическите обаче ги владее, бръснаро-фризьорството с всичките му неудобства й идвало отвътре, освен и от соя.
И така било още от 1952 г., когато напуска училище едва след 9-и клас и постъпва да стажува в оная кооперация на Иробалиев. То стажуването там си е чисто чиракуване, но нали е при калеко й Деян, минава по-леко. Дотогава Живка е правила прически на приятелките си, на съученичките, ей тъй за забавление, за проба; оттогаз нататък с това ще трябва да си вади хляба - друго е. Но бръснаро-фризьорската кооперация и салонът й са еталон за професионализъм. В салона въртят виртуозно гребен и ножици такива светила на харманлийското берберо-фризьорство като споменатия вече Деян Деянов, бай Атанас Богданов, бай Стефан Жабата /баща на д-р Димитър Стефанов/, бай Славей Андонов, бръснар и самодеен театрал, стилистът зевзек Бай Тилчо, колегата му бай Панчо, аратлика Фити Хасанов. Отделно с превес във фризьорството се изявявят Атанаска и бай Васил Куропаткин.
Златни бръснарски години. Но за Живка те са чирашки. Дневната й надница е само 50 стотинки, но и тях й ги удържат за покриване на дяловия капитал на кооперацията. Чак после, когато издържа един вътрешен изпит, придобива право на 50 % от изкараното или ако е заработила 10 лв., 5 остават за нея.
Тя обаче започва да заработва и повече, понеже е станала спец по модерното през 60-те години топло къдрене. Тогава вече работи в КБУ-то в бригада с друга известна харманлийска фризьорка - Дора. Това е то времето на водните ондулации, на покриттите с ролки глави на жените, пъхнати под ония подобни на скафандри сешоари - и под тях лицата на другарките дами, изразяващи досада, но и тиха гордост от процедурата, от топлото къдрене. Но и на тая фризьорска идилия й идва краят, задава се студеното къдрене, без мокрене и сушене - само с ролки и химикали. Него първа го усвоява тъкмо Живка, усвоява го на курс в София й после без странични ефекти го прилага успешно в тогавашното харманлийско коафьорство.
В ония години представителите на бранша не са самосиндикални като сегашните, подредили се във всевъзможни помещения, но не и салони. Тогавашният бръснаро- фризьорски салон, намиращ се в неразрушената още стара част на града, някъде зад сградата на днешната "Юниън банк", наистина си е салон, а занаятът се упражнява колективно - в бригади, на смени, по план и извънредно, а комуналните бръснари и фризьорки бръснат и тъкмят прически не по пазарни цени, а по определените от предприятието КБУ.
Живка обаче, много-много не обръща внимание на организацията на труда в салона. Просто работи с мерак. Може да къдри студено, но винаги топло се отнася с клиентките. И то не само когато им навива косите на ролките, но и когато ги скъсява "а ла гарсон", "сасон" или ги вдига до небето в "тупировка". Любезна е, но и с такъв характер, та когато една нейна рядко капризна клиентката често недоволства, Живка й дава гребена и ножиците сама да се направи, както тя се харесва. Всъщност това не го вярвам много, като я гледам как внимателно и дълго ме подстригва, пък аз не знам дали не съм по-капризен и от оная й клиентка.
Вече подстриган - на път и с коса над ушите, продължавам да я връщам във времето по модата на прическите. И пак стигаме до 60-те, 70-те години, и пак до къдренето - ситно или по на едро. Но научавам и интересната подробност, че жените от соца, така да се каже, са се тъкмели с прически не само за лични тържества или ей така за фасон пред мъжете, но и за курдисване по големите манифестации на 1 май и 9 септември. В невечерията им Живка и Дора дори оставали след работно време, за да ги издокарат за тия празници, ха де.
Това Живка си го спомня, но не си спомня по прическите да е забелязала идването на 10 ноември. По друго го забелязала, по замирането на работата в салона и никненето едва ли на всеки ъгъл на частните бръснарнички. А тя по това време се и пенсионира - през 1990 г. И като всички от бранша си устройва едно такова салонче в двора на къщата си.
То всъщност е една барачка, но теснотията му се компенсира с майсторлъка на Живка, която може да постригва някого и цял час, само и само той да се види в огледалото такъв, какъвто си се е представял. Аз - на път и с коса, сресана встрани над ушите.

Вашето мнение по темата: