ТУРИЗЪМ, ЕКО ПРОДУКТИ И АТРАКЦИИ В "ДИВАТА ФЕРМА" НА БЕТИ И НИКИ
 От кога започнахте да се занимавате със селски туризъм?
Благовеста: От няколко години. През 2003-та стартира програма за развитие на селските райони. Маджарово бе една от 11-те пилотни общини. Следващата 2004г. кандидатствахме с проект за създаване на атракции в с. Долно Бигале и бяхме одобрени. Помогнаха ни с една нищожна сума, но това беше все пак начало. Вложихме всичките си пари, които бяхме изкарали от кравите, които отглеждахме, за да стегнем наследствена къща на бабата на Николай, защото тя беше много стара и порутена.
Това ли ви е основната дейност?
Николай: Не, селският туризъм е допълващ. На хората им е интересно да видят какво фактически правим тук в селото и така започнахме да го развиваме. Но тук все още той е слабо развит. Да се разчита на него за три-четири месеца в годината, за да се избият вложените средства, не е недостатъчно. Двамата с шурея ми отглеждаме 240 телета, 50 кошера пчели, коне, овце. Всички животни в тази ферма живеят на свобода, както в дивата природа. Затова сме нарекли нашето стопанство "Дивата ферма". Теленцатата се раждат сред полето и живеят там. Като пораснат, нашата работа е да ги хванем и да ги продадем. Нашите са от редките породи - “Българско сиво” и “Родопско късорого говедо” - това са два защитени вида, които са на изчезване в България. Например в Родопското има само 120-130 регистрирани, затова е силно застрашена порода. Това ни е основният бизнес.
Ползвате ли някакви преференции, затова че ги отглеждате?
Ами сега се надяваме да започнем да получаваме. От 3-4 години взимахме по 100 лв. на крава, затова, че отглеждаме тези редки породи, а сега вече с новите програми се надяваме да започнем да получаваме и субсидии. Ние водим едно устойчиво животновъдство, защото тези породи са от преди хиляди години и ги гледаме по начина, по който са се зародили. Всички са пуснати свободно. Може да видите по следите им в снега къде лежаха. Имаме и обор, но животните не предпочитат да стоят в него. Цяла зима си изкарват в гората.
Другото, което произвеждаме са хранителни продукти, които са екологично чисти, защото не използваме никакви пестициди, нито торове. Всичко е за нашите си деца и с това храним туристите, което за мен е и селският туризъм. Аз не мога да отида на пазара и да накупя продукти, които да сготвя на гостите.
Нашето месо мога да кажа, че наистина е еко, без да съм сертифициран, но надявам се и това да стане до две години. Нашите крави не знаят какво е това фураж, ярма и слама. Хранят се само със сено от нашите ливади, което е сушено. Няма торене, няма пръскане, няма заводи наоколо.
Конете каква порода са?
Двата са полуарабски, единият е плевенски, другият местна порода и има още две-три кончета.
А туристите с какво ги развличате?
Благовеста: Николай ги води из планината, защото предлагаме пълен пакет развлечения. Повече разчитаме на допълнителните атракции, отколкото на самата нощувка, защото легловата ни база е само от две стаи. Атракциите, които предлагаме, са - хващане на диви крави и бикове с ласо, търсене на диви пчели. Това е една уникална атракция, измислена от моя мъж, никъде по света не се предлага. Основно хората идват тук заради конната езда. Брат ми има табун за диви коне, а пък на любителите на силни усещания предлага обяздване на див кон, което е много трудно и много опасно нещо. Засега само един господин се престраши да го пробва.
Имате ли много туристи?
Не, за туристическия бизнес не може да се говори, че е нещо, с което може да се издържа семейство, той е нещо допълнително към самата ферма.
Николай: За нас е добре, защото през април, май, юни, всяка събота и неделя имаме туристи. След това идват през август и септември.
Благовеста: Сезонът тук е кратък. Защото през лятото хората бягат на море, зимата - на ски курортите. Така че тук рядко идва някой по време на активния летен или зимен сезон. А и лятото няма какво да се прави, освен да се ходи на Арда. В големите жеги не е подходящо нито за конна езда, нито за разходки в гората. Макар че освен всичко друго предлагаме и разходка с лодка. Друга атракция са рибни пикници.
Какви специалитети предлагате?
Рецептите са от бабата на Николай - тракийски, от Беломорска Тракия - баница, кокошка с катми, саралии, пък и мисля, че никъде в България не предлагат ястия с месо от 3-4-месечно теле. Тази кухня се приема с голям интерес от туристите.
Произвеждате и екологично месо, така ли?
Николай: Сега кандидатстваме за такъв сертификат и ние сме първата животновъдна ферма, която кандидатства за това. Досега такава няма в страната. Направи ми впечатление при едно от идванията ми в Харманли - видях един бус, на който пишеше "еко месо". Такова нещо в България няма още сертифицирано.
Как правите реклама на дейността си?
Благовеста: Ходим на изложения. Сега пак, през февруари сме в София на изложение "Ваканция 2008". Рекламираме в списания, като хората научават за нас чрез посредничеството на туристически агенции.
От всичко, което чувам, разбирам, че цените семейния бизнес.
Николай: Той е основата за стабилността на държавата. Ако всяко семейство си изгради бизнес, то става по-стабилно. А с чуждите инвестиции, колкото и да е, има експлоатация, защото някой ти създава работа и те използва. Чуждият инвеститор днес е тук, утре не му харесват условията и го няма.
Вие сте млади хора, не ви ли е скучно тук? На дискотека не ви ли се ходи?
Николай: На дискотека не ми се ходи, защото те вече са чалготека.
Благовеста: Не ходим вече. Голямата ни дъщеря вече ходи на дискотека, тя е на 13 години. Имаме и син на 8 години, най-малкото е на година и половина.
Чакате и четвърто дете?! Това е възхитително! Правите си бизнес, имате много деца, весел ви е животът!
Благовеста: Не можем да се оплачем. Имаме работа, интересно ни е, не ни доскучава. Имаме много приятели от цяла България и не минава седмица, без да имаме гости.
За да се занимавате с този бизнес, значи имате усет. Какво образование имате?
Николай: И двамата сме висшисти. Аз съм зооинженер, а Благовеста е химик.
И все пак какво ви накара да се занимавате с този бизнес?
Аз от как се помня съм с животните. Основно баба ми и дядо ми се занимаваха с тях. Те живееха в тази къща. Но винаги сме гледали животни и аз от малък си имам това желание. По-късно се насочих към ветеринарната медицина, но това не ми е било страст. Аз обичам да гледам животни, а не да ги лекувам.
Благовеста: Когато се роди дъщеря ни и през 1995 година се върнахме тук, всички ни се чудеха как може младо семейство да дойде живее на село, още повече, че аз си имах апартамент в Пловдив.
Николай: Не ни липсва големият град. Имаме коли и ходим, даже понякога и по два пъти в седмицата. Ние винаги можем да отсъстваме за няколко дни, защото животните ги гледаме заедно с брат й. А и нашата работа не се състои в това да ги гледаме в буквалния смисъл. Просто те си си живеят на свобода, ние само ги наблюдаваме.
Благовеста: Аз не обичам да го наричам бизнес, звучи ми доста фрапантно.
Николай: Нашето животновъдство не налага цял ден да си зарит в торта, ако е такова, аз се отказвам от животновъдството. Но в нашите села работата е плачевна, защото всеки има по две-три животни и им е станал роб.
Имате хуманно отношение към животните, така ли?
Да. Те могат да живеят и без нас. Когато са в гората майката пасе, телето суче млякото й. Когато станат на 5-6 месеца, хващаме ги и ги продаваме. Тежат по 150-200 кг. Ние наблягаме на по-голямата бройка и на породата. Тези са непретенциозни. Лежи на снега, ражда на снега, яде каквото й падне. Зимата им даваме сено, а през останалото време сол. Те са много хитри и един път като им дадеш и се научават.
Няма ли опасности за животните - хора, вълци?
Миналата година около 20 телета отмъкнаха вълците, тази зима няма такава нещо.
Общината помага ли ви с нещо
Не, но не ни и пречи.
Разговорът води Иван Атанасов
Вашето мнение по темите : |
