Горещи новини   │  Харманли  │  Тополовград    │  Симеоновград    │  Маджарово    






Интеренет издание година VI,22-28февруари 2008 г
.

ОЩЕ:

Една от най-колоритните личности в село Доситеево е баба Желязка Димитрова Дялева. Тя е на 82 години и през целия си живот е изработвала ръчно плетиво. Всички нейни роднини до девето коляно носят произведени от нея чорапи, шапки, ръкавици и какво ли още не . Представяме ви интервю с нея.




ДРУГИ СТРАНИЦИ :


newsletter subscription

Седмицата
Общество
Политика
Култура
Интервю
Форум



БАБА ЖЕЛЯЗКА ОТ СЕЛО ДОСИТЕЕВО РАБОТИ КОЛКОТО ПЛЕТАЧЕН ЦЕХ


Баба Желязка показва куката, с която е изплела хиляди артикулаБабо Желязке, от колко време плетеш тези неща?
Това не мога да кажа, защото не са само тия, ама за това лято, дето мина, 7 румби (елечета) съм изплела и 100 медузи и риби.

Много интересни имена.
Така викам. Ето това е бобнбониерка, а пък това - панерче, плета още потници, фланели, чорапи, ушанки, терлици.

А тези бонбониери защо са такива твърди, бабо?
Ами със захар ги правя, така сама аз си ги одурдюсвам. Правя сироп, потапям плетеното вътре, вадя го и го слагам в калъп с такава форма.

Как правиш толкова много работи, ти сигурно си облякла дъщери, внуци?
Ами внукът ми сто чифта само такива терлици има. Давам на близки, деца, внуци... Имам 6 правнука, и на всичките имам изплетено, и на снахи, и на сватовете също.

От колко години плетеш?
Трето отделение съм била. И научих другарката да плете синджирчета, а пък аз захванах една дантела. А тя вика "Боже, тия мънички ръчички как плетат!” От тогава тези мънинки ръчички, плетат, плетат! Такава съм чедо!

На една или на две куки плетеш?
И на две, и на една. С едната го оплитам по краищата, окантвам го, като ширити го правя.
Близките взеха да ми викат вече "Немой", немой, ама аз не мога да запра. Снощи легнах, полежах, полежах и станах и това го свърших. Ама такава съм от дете.

Ти какво си работила?
Всичко! И съм орала, докато мъжът ми три години е служил. В ТКЗС-то съм имала волове, и овце съм пасла, какво от това повече. Всичко съм правила. По два тона тютюн давах на година. И хляб съм месила на ръце. Паса овцете и плета и така една шапка си изплитам.

А откъде ги гледаш моделите?
От всякъде. И от телевизията да ги видя ги правя. Само да мярна нещо и захващам.
Само през живота си една карпуза видях изплетена в една кола, ама тя мина бърже и не можах да я видя подробно.
Един път бях в Димитровград, при сестра. Гледам на пазара една жена носи плетена чанта. Аз тръгнах след нея и викам: "Чедо, запри, че да видя това какво е?". Тя вика: "Лельо, ще купиш ли?" Викам: "Може, харесва ми, ама нямам пари." А пък аз гледам модела как е направен. Като се върнах в Харманли, викам на снахата: "Дай ми сезал". И дорде не го захванах, не легнах да заспя.
Сестрата ми беше в Пампорово и ми донесе един модел. Питали я ще може ли да го захване, а тя казала: "Тя моята сестра всичко захваща". Ама имаме модели и от Бургас, от всякъде. Където съм била, все нещо съм заплитала.

От чужбина имаш ли нещо?
Не съм ходила там. Аз, ако ида там, все ще закача нещо. Такава съм, чедо, такава съм. И на много хора дето захващат да плетат, давам модел. А име едни туркини дето криеха от мене. Аз отидох при тях и викам: "Вие дохудате при мене и аз ви давам, а пък вие на мен не ми давате една бонбониерка да си захвана". Те ми отговарят: "А, бабо Желязке, на тебе ще дадем". Показаха ми. И аз като захванах, дадох на всички модела. Такава съм.

Ти си и дизайнер, и изпълнител. Някакви модни списания да не би да имаш, да гледаш от тях?
Е каквото видя, го захващам веднага.

Моделите продаваш ли ги?
Аз ги подарявам. На мои близки, на сестрите. Ние сме много сестри, ама една с една не си мязаме. Като мене будала няма. Аз съм най-загубената. Другите сестри не подхващат такива работи, защото са по-хитри от мен.

Защо да си загубена, това което правиш е хубаво.
Да, почвам го веднага като го видя, аз затуй съм най-загубена. Още като го захвана, то е напреш пред очите ми. А то го няма?
Ето тия чували са пълни с терлици, с мъжки чорапи, потници вълнени, всичко.

На мен ми прави впечатление, че всичкото ти е бяло?
И черно имаме. Това черното е за мене. Аз нося черно. На 49 години дете загубих, момче, и мъжът ми на 49 години умря. Ама аз съм си загубена. И сега ми викат: "Стига вече, стига, почини си". Аз пък им викам: "Ако не ги харесвате, като умра, турете ги при мене”.

Занаята предаваш ли на някого?
Ами внуката ми ги взема тия рибки, медузи и какво ги правят не знам, продават ли ги...?

Ти можеш ли да рисуваш? Като малка какво ти се е отдавало да правиш?
Като малка исках да съм плетачка, шивачка. Всеки иска да носи такива работи. Ама татко ми вика: ”Хляб няма да ядете, а пък плетачка ще ставаш.” А тогава в село имаше военни - германци, от войната. И викат: "Чичо, на това дете давай му да работи." Германците му викат така, пък той се дърпа.
А пък тъкано дето имам, охооооо! Колко време на стан съм прекарала!

Преждата откъде взимаш?
От сватанака. Сега взех да си я купувам, а преди сама си предях преждата.

Куките специални ли са?
Не, тази ми я подариха още като бях дете. Колко неща съм изплела с нея...!

Очила носиш ли ?
Не.

Разговорът води Иван Атанасов

Вашето мнение по темите :




Copyright. (c) Atanassov. 2006. All rights reserved.