"В РАВНИНАТА НА ЖИВОТА НОСИХ ДВЕ ДИНИ ПОД МИШНИЦА, ПОСЛЕ ОСТАНА САМО ТАНЦА"

Казва хореографът Атанас Николов

Ден, преди концертите на ансамбъл "Хорищенци", раздаваха носиите - да си я сложиш пред огледалото, да я почувстваш съвсем като своя. Пък и повечето ходехме на концерт направо облечени с пъстрите сукмани - ей така, да те види градът. Съблекалните често оставаха празни. Та думата ми е за онзи миг, когато носиш народната си премяна към къщи - все едно държиш ключа към сцената и същевременно носиш нещо много свято, лично. Все едно магията на танца е с теб, по улиците на града. Това нещо, което само преди минути ти е показал Атанас Николов.

От Светлана Николова
Харманли

Да пишеш за учителя си по танци Атанас Николов е и трудно, и лесно. Трудно, защото срещу теб стои човек, зареден с толкова хъс за танц и творчество, че те кара да зарежеш всичко и да тръгнеш към "хорището". И да съжаляваш, че танцът не е целият ти живот. А лесно, защото както плавно те води по стъпките си "Из тракийските равнини", така и говори. От него не звучи клиширано, като ти каже на Свети Валентин: "Целият ми живот е любов" - знаеш, че е истина. Точно на 14 февруари тази година доайенът на хореографията в Харманли Атанас Николов навърши 75 години. “На този ден усещам мириса на виното, по-различен е, така че празнувам повече Трифон Зарезан”, смее се рожденикът. Казва, че преди 75 години е засмукал и вино с млякото. А любовта - като танца, непрекъснато е с него, и двете са символ на страст.
Преди години нищо не подсказвало, че Наско Башето ще танцува и ще учи на танци. Прякорът дошъл от класната му в прогимназията - Цвета Бакалова. В един час тя му казала "Ех, Баше такова" /от "баш" - първи, най-напред/, и така останало. Атанас бил и пръв в белите, и пръв във всички училищни и извънкласни дейности. От стар харманлийски род, от малък не го побирал градът. Тогава можело да го видиш качен на диканята на хармана /после това оживя в танца му "Харманджии"/ или да скача от скалите на Поповия бент на Олу дере, ама от тези - по-високите.
Бъдещият хореограф навремето е доста разностранна личност. Взема уроци по цигулка при Стефан Льондев и участва в оперети или пък танцува със съученичката си Елена Иванова /първата балерина на Харманли/. С нея стават първи на областен фестивал в Стара Загора с танц ръченица. Учи и украински танци. Да, ама нашенското хоро си му е насърце. Дали, защото тогава къщата им е била залепена за хорището, но всяка вечер е там. “Тогава тези събирания бяха и радиото, и телевизията за харманлийци”, казва Николов. “Постепенно започнах да се хващам на хорото, търсих все началото. Даже си и плащах - така беше, даваш 1 лев на оркестъра и водиш”.
Паралелно с всичко върви и спортната кариера на Николов - той е и доайен на леката атлетика в Харманли, състезател от национален ранг и треньор. “Тогава, в равнината на живота, е лесно да носиш 2 дини под една мишница. После става трудно, аз избрах танца, казва хореографът. Всъщност той прекъсва спортна кариера много рано заради тежка контузия.
“Чак сега, след толкова много години, разбрах, че още в техникума по физкултура и спорт в Пловдив са ми викали Наско Хорото. Научих го на една среща, вълнува се харманлиецът”. Именно там той става републикански шампион на скок дължина. Същевременно играе и води танцовия състав на техникума. Това статукво - спорт и танц - се запазва и във ВИФ. Там преподавателят му по хореография Борис Цонев го кани да му асистира за танцописа. “Станах играещ хореограф”, усмихва се Николов. Оттогава датира и познанството му с Кирил Харалампиев, който по това време води младежкия танцов ансамбъл "Маяковски". Харманлиецът става негов солист.
След завръщането си в Харманли през 1955 година той поема състава на тогавашния пионерски дом. Впоследствие обединява формацията с тази на читалището и така започва близо 35-годишната му кариера начело на ансамбъл "Хорищенци". “Досега съм преброил 800 души, които съм учил. Иначе са много повече, всяко четвърто дете играеше при мен”, спомня си учителят.
Всъщност Атанас Николов поема състава на пионерския дом в Харманли от неговата съпруга Христина. “Така да се каже - взех властта”, смее се той. Тогава Христина е бременна с първото им дете. Танцува до 45-годишна възраст, после е певица в хора. Поетът Георги Николов, син на Атанас Николов играе народни танци до 1981 г. Другият син - Стефан, пък в момента води ансамбъл "Хорищенци". “Май сега предаде властта, му казвам, а той се смее отново - не, взеха си я”.
За това какво е свършил като ръководител на "Хорищенци" най-добре говорят наградите - от участието на 6 републикански фестивала само веднъж стават втори - 5 пъти се връщат златни. Ансамбълът е носител на орден "Кирил и Методий" II степен, има плакет от Центъра за художествена самодейност. Останалите отличия не се броят, ще споменем само 17-те международни приза. Около 60 експоната, свързани с миналото на колектива и личен архив е дарил Атанас Николов на Историческия музей на Харманли. Танците, които е поставил за "Хорищенци" и които сега се играят в цялата страна, са "Харманджии", "Хорищенци", "Сакарци", "Вграждане на сянката", "Танц из Тракийските равнини", "Копаница" и мн. други.
След 1990 г. хореографът прави Първа частна танцова школа "Чапраз", просъществувала въпреки липсата на условия и финанси близо 2 години. След това сформира Първи частен професионален танцов ансамбъл "Балканска младост". Част от него става солистът на ансамбъла на Слънчев бряг Кирил Георгиев, който в Харманли е играещ хореограф. След неосъществени намерения и пречки формацията да замине да работи в САЩ, тя престава да съществува. Атанас Николов се завръща като консултант на "Хорищенци". За 100-годишнината на Панчо Владигеров /1996 г./ той поставя народен танц на класическа музика. Така се ражда култовата "Нестинарка" по Марин Големинов.
“През 2003 г. стана моето прераждане като хореограф, това се случи в Ивайловград. Поех тамошният състав "Лютица" и сега 100 невероятни деца учат магията на танца”, развълнуван е Николов. Той не пести суперлативи за малките дарования - хармонични, ентусиазирани, кадърни. Още първата година ивайловградчанчетата стават втори на републикански фестивал, по-нататък са все първи. М.г. "Лютица" закри в НДК концерта на Детско-юношеските танцови състави на България. В Ивайловград харманлиецът е постановчик и консултант, а хореограф е Йорданка Мамирева. Голямо съдействие съставът получава от Елена Кръстева, директор на Детския комплекс и от кмета Стефан Танев. Няма изява без неговата благословия, съдействал е за ушиването на 2 нови сценични костюма.
Известният хореограф става почетен гражданин на Харманли през 1980 г., 4 години по-късно го удостояват със званието "Заслужил деятел на културата". Носител е на приза "Златна лира".
Специализирал е хореография не при кого да е, а при международно известната рускиня Татяна Устинова в Московския народен ансамбъл "Пятницки".
Атанас Николов е бил 25 години председател на хореографската секция в областта и 5 години член на Националната хореографска секция към Министерството на културата.
През 2007 г. Атанас Николов отбеляза юбилей - 50-години творческа дейност. “Тогава бях решил окончателно да се откажа, но някак си не става. Уморявам се, заричам се - край, но всичко свършва като се кача на автобуса за Ивайловград. Танцът е също като любовта - и за двете няма възраст”, усмихва се учителят. Сега той има и нова любов - с много хъс подготвя третата си книга. Тя ще бъде алманах на танцовото изкуство в нашия град, книга с образите на изпълнителите.
Питам го накрая какво става с носиите на "Хорищенци" и той грейва - “имаме една от най-богатите колекции на костюми в страната, страхотен фонд. Не му казвам защо питам точно за носиите...

Вашето мнение по темата: