СУБСИДИИТЕ ЗДА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ - КАТО ЧЕ ЛИ ИДВАТ
След последните промени, на животновъди ще изплащат доставки, фактурирани през този месец
От Иван Атанасов
Така коментираните и желани субсидии в селското стопанство още не са достигнали по-голяма част от земеделските производители. Такава е икономическата картина в община Харманли към 19 февруари.
"Обработваме 750 декара земя край село Бисер, а досега не съм взел нито стотинка. Нито за земята, нито за млякото, нито за животните", ядосва се Юри, чийто син има модерна животновъдна ферма, произвеждаща мляко и месо. С подобна съдба са и други трима земеделски производители край селото, които се занимават със същата дейност. Отглеждат животни, обработват земя, имат и лозя.
На въпроса защо още не са я получили, те не могат да отговорят. "Всеки ден сме до Харманли и Хасково, но от там ни викат - чакайте"- ядосано обясняват те и помежду си коментират, че имало някакъв проблем с ЕС. "Уж всичко, което са ни го поискали сме го направили, но все пак има нещо, което не сме го дочели или разбрали. Цял ден се ядосваме и не можем да си гледаме работата", обяснява Димитър Стоев, който отглежда 140 кози.
При животните положението хич не е никак розово. Миналата година заради сушата не са могли да се снабдят с достатъчно сено, люцерна и слама. Сега им се налага да купуват фураж и им идва скъпо. На всичко отгоре той е некачествен, твърдят те. Не искат да споменават доставчиците но според тях смесвали трици и шрот и им го продавали за фураж. При това правели двойно печалба на техния гръб. Затова купували от Гърция.
От средата на миналата седмица Държавен фонд "Земеделие" вече предоставя държавна помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни по програмата de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти. За една крава ще се дава 300 лв., за биволица - 320 лв., за овца - 40 лв., коза - 20 лв. Общият размер на предоставените на един земеделски производител помощи de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 7 500 евро, за период от три данъчни години.
Тези субсидии ще се дават на физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски производители. На тези, които имат неизпълнени договорни задължения към фонда по финансови линии с настъпил падеж и не са си платили данъците към държавата и общината - такава няма да се предоставя.
“На нас ни трябва помощ през зимата, за да оцелеем, а не през лятото, когато е зелено”, коментират те. “А ние фуража го даваме сега, когато е студено и когато животните гладуват”, възмущават се от бюрокрацията те. Освен това са и стресирани от деветте документа, които трябва да предоставят за това.
Най-напред трябва да имат заверена регистрационна карта за 2007г., лична карта за физическо лице и удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация - за едноличните търговци и юридическите лица, удостоверение за наличието или липсата на задължения, копие от удостоверение за индивидуална млечна квота, копие от сключен през 2007 г. договор за доставка с млекосъбирателен пункт, декларация по образец за броя на животните, декларация по образец за минимални помощи, оригинална фактура или проформа фактура за закупен фураж и две нейни копия с дата на издаване в рамките на действие на мярката и копие от платежен документ за извършено плащане.
За да се оформят тези документи е нужно немалко време, а животновъдите не са толкова сръчни да ги извадят за един ден.
Министерството на земеделието иска да дава субсидиите целево, чрез разходооправдателни документи на производителите. За това е нужно те да имат счетоводство, а когато надхвърлят определен оборот - и да се регистрират по ДДС. Това усложнява много работата им, защото се изисква по-сложно счетоводство. Щат не щат трябва да го правят и те плащат за това.
Много земеделски стопани са на мнение, че в Харманли трябва да има информационен офис, който да ги информира за нещата, които се случват в земеделието. “Казват ми, че в интеренет ги имало. Аз имам ли време да седя пред компютъра, където било написано”, коментира животновъд. “Кой ще се занимава с кравите?”
Според едни правото един фермер да получи левовата равностойност на 7500 евро ощетява големите фермери. Те се опасяват, че няма да получат за всички крави, Малките пък нямат необходимите документи, за да получат парите. Оказва се, че пари отгоре има, но трудно достигат до тези, които имат нужда от тях.
Купуват по-добър фураж от Гърция
 Димитър Стоев отглежда 180 кози има и лозови насаждения.
С какво храните животните си сега?
Купувам фураж, но нямам пари да го платя. Нямам проблем с фактурите, но зърното ми трябва сега, а не през лятато. А и българският не е качествен. Ние искаме сами да си произвеждаме фуража, но в момента е трудно, защото земята край селото се комасира и новите собственици не ни позволяват да я обработваме.
Разбрах, че внасяте от Гърция?
Да. Килограм с доставката излиза 65 стотинки, колкото българския, но той е по-качествен. На него има етикет и написано съдържанието му - ечемик, минерали, соя и други добавки. От него се вдига и млеконадоят от кравите. А при българския няма контрол при правенето му. Само на една старозагорска фирма е добър, но е е по-скъп.
А козите не ги ли пасете?
Да пасем ги, но плащаме за това. Ние плащаме на декар за паша, но бива общината да поема поне половината, ако иска да има животновъди на нейна територия.
Вашето мнение по темите : |
