ТИХИЯТ ПОДВИГ НА Г. УЗУНОВ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ОТ С. ДЕРВЕНТ, ПРЕЗ 1913

За кой ли път чета и препрочитам книгата на д-р Любор Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 г." Тази библия за тракийците възпоменава стотици неканонизирани светци, които само затова, че отстояват правото си да се наричат българи и да запазят своя роден език, са подложени на нечовешки страдания и насилствено прогонване от родните им места без имоти, без средства за съществуване.

От Невена Желязкова
учител по история, Стара Загора

Чета и препрочитам книгата, и като потомка на бежанци от посоченото село, недоумявам защо твърде малко се пише за неговото разорение. И ето отново маркирам страниците, в които се споменава името на с. Дервент. В Дедеагач /дн. Александруполис/ са събрани около 12 000 тракийски българи от съседните селища, разчитайки на закрила от чуждестранни консули, но уви не получават такава. Не откривам дервентци и сред жертвите при долината на Армаган. Попадам на движението на тракийските страдалци, чийто път към желаното спасение в земите на майка България преминава през лобните места на най-близките им: чеда, братя, сестри, майки и бащи, съпрузи, съпруги. На стр. 190 чета за Дедеагаческо и Гюмюрджинско: "Българското население късно предизвестено, останало на произвола на съдбата... Страшни кланета и обири." Някъде, вече около 11 юли, какъвто е случаят с Доганхисар, пристигнало известие за напускане на селото и оттегляне към Гюмюрджина, отстояща на 60 километра. Жителите на Манастир започват своето изтегляне през последните дни на август. Очевидец разказва: "В Доганхисар спахме две вечери и оттам отидохме в Дервент, откъдето селяните бяха избягали в България къде 10-12 юли." От своята майка чувах, че дервентци се спасили и през 1912 г. от яростните кланета на Явер пашовите войски. Само няколко семейства не се изтеглили в Балкана и били изклани.
Търся все още отговор на въпроса си как, благодарение на какво? Отправям поглед към книгата "Село Дервент, Дедеагаческо, 1720- 1920," София, 1942. Авторът Станимир Попов е подпомогнат от младежи-студенти тогава в Софийския държавен университет. Сред тях е и филологът Грозю Петков, страстен изследовател на тракийския фолклор. Такъв остава до края на живота си, разкривайки пред членове на Тракийско дружество "Одринска Тракия" - Стара Загора, непреходните ценности на тракийското народно творчество.
Сред овехтелите страници на книгата за с. Дервент откривам името на Георги Николов Узунов. Той е един от основателите на революционната група в с. Дервент, основана през 1897 г. не без напътствията на капитан Петко войвода. Групата се превръща в център на революционна организация, преместен след около две години в с. Доганхисар. "Едно от положителните последствия на революционната организация бе повдигането духа на местното население и да подготви младежи за полезна разузнавателна дейност, благодарение на която селото бе винаги добре осведомено /к. м. Н.Д./ за действията на турските войски в околностите, за техните движения и разположение."
По време на Балканската война -1912 г. Георги Узунов, Васю Карачобанов и брат му Вълчо събират ценни сведения за разположението на отряда на Явер паша, представяйки ги на главния учител на селото. Той от своя страна уведомява командващия български отряд полковник Танев. Населението на Дервент се оттегля в Балкана. Привечер, войските на Явер паша окупират селото. "През деня обаче успяхме да разузнаем чрез Георги Узунов от местни турци, че до сутринта на 20 ноември -1912 г. на гара Бадома били стоварени 11 табора от отряда на Явер паша, а от овчаря Вълчо Карачобанов, че през целия ден влакове са циркулирали между гара Бадома и град Гюмюрджина. Рано сутринта на 21 ноември се бях придвижил заедно с избягалото население към с. Домуздере. Междувремено - продължава своя разказ главният учител на с. Дервент - отрядът на Явер паша беше притиснат /от българските войски, б.м. Н.Д./ и се предаде при с. Мерхамли..." Наистина жертва на насилието стават няколко семейства, които не се оттеглили заедно със съселяните си.
Настъпва злокобната 1913 г. Тогава се сключва спогодба между Гърция и Турция, според които тайни клаузи "всичко що е с негръцки и нетурски произход" да бъде прогонено от Тракия. Най-върлият изпълнител на спогодбата в Източна Тракия става Янвер паша, а Гърция в Южна Македония и Беломорието. Околиите Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач и Софлу са окупирани от гръцки войскови части. Неминуемо, благодарение дейността на своите разузнавачи, населението на с. Дервент успява да се прехвърли в България твърде по-рано в сравнение с българите от съседните му села. Не дава много жертви в убити. Спасява се от ужасите, които преживяват останалите тракийци в покрайнините на Дедеагач, в Аврен и други села, най-вече в долината на Армаган и пресичането ледените води на Арда. Разбира се, селото е опожарено, а мнозина умират от върлуващите епидемии и глад при няколкомесечния престой на изгнание, далече от родното място.
До тук се затваря една от страниците на злокобните войни, по време на които масово е убивано, съсичано, осквернено и прогонено мирно население. Нова страница се отваря след края на Първата световна война, не по-малко трагична от първата. Българското население на цяла Беломорска Тракия е заточено из островите на Гърция. Жителите на с. Дервент попадат на остров Крит. Подложено е на унижения, издевателства, глад, жесток варваризъм. Не едно и две протестни писма и телеграми се изпращат до посолствата, до Министерството на външните работи и изповеданията в България. Под протестно писмо откриваме и името на Георги Узунов.
Тази страница от историята на с. Дервент авторът остава за по-късно изследване и публикуване. Повече от 60 години тя чака своето написване. И не да се напомня, заради отмъщение, а да се знае за здравия дух на това население, което подобно на жестоко окастрено и опожарено, но със здрави, дълбоки корени дърво разлиства отново. Оживелите, въпреки всичко, запрятаха ръкави и творяха блага за идните поколения, уви не за своите.

Вашето мнение по темите: