ТЕАТРАЛИТЕ В ТОПОЛОВГРАД ДАВАТ РАМО НА ТЕАТЪРА, ЗА ДА НЕ ИЗЧЕЗНЕ ОТ МАЛКИЯ ГРАД

Г-н Кънев, вие казахте, че е по-лесно да играете, отколкото да журирате, защо?
Защото цял живот това съм правил и там ми е енергията, там ми е силата, това е някак си друга работа, която трябва да върша и кой знае колко не я харесвам. Но го правя в името на театъра и в името на младите, и в името на любителите-театрали. Тях трябва да ги има, защото самият жест, че те непрекъснато желаят да разговарят с мен, да общуват с мен, беше красноречиво, че си е заслужавало да се срещна с тях. Има хора, които се разплакваха, извинявам се за нескромността, но това никога не съм очаквал и се оказа, че може да съм полезен на тези хора.

Какво Вие ще отнесете оттук в София?
Изненада! За мен всичко, което се случи тази седмица, беше изненада. Първо аз съм изненадан от нивото на фестивала. Имаше десетина спектакъла, които бяха на изключително високо, почти професионално ниво. Да не говоря за Поморие, за Плачковци, да не говоря за Молдова, от където изключително приятно ме изненадаха 5-6 души, млади момчета, които са направили български спектакъл. В Турция, Димитровград в Сърбия, нашите сънародници направиха изключително интересно и качествено представление на ,,Районна болница”.
Но не само наградените ме впечатлиха. Имаше много, които не можаха да влязат в групата на отличените. За съжаление наградите не бяха толкова много. А от друга страна е хубаво това, че не са много. И изненадата дойде от самия град - Тополовград!
Това бе един бляскав фестивал, просто такава изключителна организация, такива свестни и работещи хора, а не фукащи се, видях през тази седмица. Направо съм очарован! Изключително топло посрещане, много добри условия за работа, изключителна база, много добра в читалището, условия за бит, всичко, всичко, което мога да кажа е добро. Изненадващи за мен са организаторите и не на последно място да кажа, че аз не очаквах толкова млади хора да участват в тази битка за спечелването на театралното пространство. Например в едно Поморие 90 на сто от състава - млади хора, които играят фантастично. Плачковци - с едни деца, изключително добро представяне на младите. Нямаше колектив, в който да нямаше поне 5-6 души млади хора, които тръгват много стабилно и много добре започват да владеят територията на театъра. Това е много хубаво. Много ми е приятно, защото аз знам много добре какво става в такава ситуация, когато хора започнат да отделят от времето си, за да бъдат на сцената. Аз съм бил самодеец в Елхово и моят път е започнал предимно оттам и съм научил много, аз съм се заквасил от маята на театъра на самодееца в този град.

По тежка артилерия, като чели имаше на времето там …. Стойчева, бай Васил Маврудиев, аз се движех покрай тях, очаквах да се почувствам и аз горд, защото те ходеха по главната улица като победители. Сега повечето са деца, те са много по-скромни, работливи са като пчелички, но сигурно и те след години, дай Боже, ще имат това самочувствие на големи майстори на театралната сцена.

Театърът жив ли е в родния край?
Мисля, че не само в родния край, това което видях беше най-доброто в цяла България и мисля, че театралната закваска живее в цяла България. Аз това казвах днес на журналисти, че след 10 ноември, след колапса на българската култура, най-бързо се възражда театралното изкуство. Сега професионалният театър половината се възвръща отново на сцената, появява се отново неистов интерес към театъра и от това, което видях в Тополовград неговите любители дават едно яко рамо, за да не изчезне и в малките градчета, по местата, където не могат да огреят професионалисти. Това е много голяма мисия и те са много добри и чисти хора, естествени, отдадени. Аз се прекланям пред това, което са те.

Ходите ли си често в Елхово?
Да, идвам при майка ми. Наскоро от Националната телевизия снимаха филм за елховци и за мен покрай тях. Живот и здраве ще го покажем на 60-годишнината ми на 31 юли. Искам обществеността да знае, че наградата на Вела Попова е истинска. Цялата публика, видяхте, как й аплодираше бурно. Това е една голяма личност в любителския театрален живот. Аз съм горд, че успях да връча тази награда на тази голяма душа за театъра. Дано покрай себе си да държи и младите и те да я крепят за още работа.
Все пак мога да кажа, че наистина съм развълнуван, но този път по чисти човешки причини не мога да играя. Но така ме заредиха тези хора, че ми се прииска да играя отколкото да журирам. Почувствах колко е хубаво да играеш! Няма да говоря повече!

Разговорът води Иван Атанасов