ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ МИЧУРИН ЖИВЕЕ СРЕД ШПАЛИР ОТ ОВОШКИ

Щерьо Радев по цял ден обикаля града и върши услуги на приятели и познати

От Тонка Славкова
Тополовград

Почти в края на улица "Стара планина", по която се стига до чешма "Терзийка", е домът на Щерьо Радев. Отсреща край пътя са извисили ръст гръцка албиция, дугласка и смокиня, а пред портата е разцъфтяла роза със стебло на дърво." Присадка върху шипка, обясняват стопаните и ме канят вътре. От фруктиерата на масичката в малкото китно дворче ухаят едри озрели кайсии, набрани от тяхната овощна градина. Живописната картина допълват разноцветието на цветята и птичата песен от многото дървета наоколо.
Щерьо Радев е пенсионер - учител, който от младини досега не се е разделял със своето хоби. Любовта към облагородяването го завладяла още като студент в учителския институт, където учил биология. Започнал с лозите в родното си село Доганово /сега Капитан Петко войвода/. Занимавал се с ашладисване и в село Орешник, където бил директор на местното училище цели 30 години.
Днес се радва, че някои от неговите последователи, които обучавал в ученическия кръжок, са усвоили майсторлъка. Казва, че в тези села е оставил спомен за себе си - много облагородени дръвчета. "Влече ме", разказва Щерьо. "Искам да виждам резултата от положения труд". И сега намира повод да намине там, където е пипнала ръката му, да се порадва на овошките, които вече дават плод.
И тук в Тополовград, където живее, е свършил много плодотворна работа. Облагородил е много дръвчета в местността "Корията" и на други места край града. "Пукне ли пролет, за мен е удоволствие да взема ножчето и да тръгна по гората, където намирам диви круши, сливи, ябълки, които облагородявам". Изпитвал болка, когато види, че някой е опропастил стореното добро. Недобросъвестна ръка отрязала с брадва от дъно крушата, която вече щяла да дава плод. Друга край пътя за Орешник, която била от стар сорт и той искал да съхрани, била покосена от резачка. Край чешма "Терзийка", също. "Боли ме, но не спирам и ще продължавам", зарича се тополовградският Мичурин. "Обичам да облагородявам и нищо не може да ме спре, въпреки че понякога трудът ми отива напразно. Има хора, за които тези неща не са от значение. Те гледат себе си".
Не за себе си той е отгледал цял шпалир от овошки от двете страни на улицата, на която живее. Круши, череши, праскови, кайсии, ябълки..., над петнадесет са. Жалко, че всичко наоколо е обрасло с високи треви над човешки бой, а няма кой да ги коси. Той сам почиства около дръвчетата. Жал му е да ги гледа задушени от бъз и къпина. Прави го, когато може, защото времето не му стига. По цял ден обикаля из града, върши услуги. В около сто и петдесет къщи е влизал през този сезон и то не по веднъж. Толкова са приблизително хората, пожелали да им облагороди дръвче или лозница. На своята зелена мисия тръгва рано напролет. Започва с резитба на лози, подготвя и калемите /присадките/. Щерьо е горд, че освен плодните дръвчета вече няколко портокалови и мандаринови дават плод. Скоро доволни хора го почерпили с портокал отгледан от тях. Лимоновите са много. Цитрусовите насаждения отглежда в къщи, докато се прихванат. Искали специални грижи. Опитвам от ароматните кайсии докато ми обяснява какво удоволствие му прави тази работа. "Всъщност - казва Щерьо - това си е чиста фитохирургия." "Навремето искал да стане хирург" - допълва Дянка, съпругата му, която подкрепя благородната му работа.
Сега е доволен от това, което прави. "Тука - мечтае майсторът - след години под амброзията, дугласката и смокинята, може някой да се сети да направи беседка. Ще стане хубаво кътче за отмора край пътя."
Мястото е хубаво. Домът му е под стръмното, почти в края на града, където въздухът е свеж и птиците сякаш по-хубаво пеят. А може би се радват на зеленото наоколо.