ОЩЕ:

ВСИЧКО ЗАВЪРШИ ДОБРЕ, РАДОСТТА ЗА ГОШКО Е ВСЕОБЩА

В края на миналата седмица благополучно приключи одисеята на страдащото от рядка болест харманлийско дете

От Иван Димитров, Харманли

“Всичко, което свършва добре, е добре”, е коментарът на майката на успешно оперираното дете Георги Борисов. В събота тя и синът й се завърнаха радостни от Бостън, САЩ, където бе извършена рядката операция. Всички в семейството са щастливи, защото са заедно и здрави. Жизнерадостният Гошко се чувства отлично, разговорлив е и от време на време изрича сентенции, присъщи на възрастните хора. Може би трудните му години са го накарали да се почувства като истински мъж. Само такъв може да издържи психически случилото се през последните девет месеца, когато той, семейството му и хиляди съпричастни дарители не знаеха дали започнатото от тях дело ще приключи навреме и с успешен край.
Сега, сред зеленината на цветята на двора в бащината си къща, в компанията на майка си, баба си и сестричката си, Гошко иска да благодари още веднъж на д-р Ким, който направи операцията му и на господин Тай, който даде голяма част от парите, необходима за нея. С добрия си характер, за времето, през което бе в американската болница, той им стана приятел и любимец. “Не знам английски, но се разбирахме с тях”, казва малкият герой и отсича: ,,Българският си е български, няма какво да приказваме!", допълва малчуганът с присъща овчаровска духовност.
Майка му разказва, че след лечението ходили из града, разгледали аквариума, където той е харесал най-много медузите, защото отразявали светлината. "Имаше и акули, всичко имаше там, няма хънта мънта", казва Гошко. В същото време бащински прави забележка на 8-месечната си сестричка, която си играе в скута на майка му: ,,Тедко, какво направи с тази салфетка, ще нацапаш на човека главата".
От спорта Гошко харесва най-много бейзбола, а любим негов отбор е бостънският ,,Ред сокс".
Момчето сподели, че от пътуването със самолет му харесва най-вече приземяването. След пристигането си в Харманли се е видял само с Камито, негова приятелка. “Още не сме си починали и не сме свикнали с часовата разлика”, казва майка му. В неделя той е ял патладжани и тиквички, любимото му ястие, което е било немислимо да опита до преди два месеца. Днес иска сандвич и айрян, който баба му направи.
През тази година той трябва да е във втори клас. Учи в НУ ,,Алеко Константинов" при Невена Петкова. Гошко говори само хубави думи за нея, както и за учителките си в градината - г-жа Колева и Христова. Има си любими играчки - тротонетка, скутер и силиконов гущер, от който малко го е страх.
“Не можем да си позволим никаква почивка”, казва майка му. Сега всяка седмица трябва да ходим до София за контролни прегледи. Те се правят в Института по педиатрия. “Само да не кажат пак ,,айде в болницата", казва Гошко, но майка му го успокоява, че всичко свърши. По-важното е детето да се подготви максимално добре с материала и да е готов емоционално и психически за втори клас. Успя да си почине в болницата, сега вече е време за учене. Тя работеше при нотариус в Харманли, а съпругът й се труди в Рудник “Марица Изток 3". Гошко ще трябва да ходи на частни уроци, за да бъде подготвен за втори клас. В болницата в София е учил, но не е подготвен изцяло.
“След като половин година бяхме по болници, станахме приятели с всички доктори,” казва майката. “Лекарите ни бяха като семейство. Те го познават от бебе”, споделя майката.
Гошко е комуникативен - обича да говори с хора и бързо се сприятелява с всички. Само по някога го е срам от някои хора, признава си.
“Сега вече животът на Гошко е променен. Няма да мисли за лекарства, за диети, за системи, които трябва да му се включват, а за това колко и какви уроци е научил и колко книжки е прочел, колко пъти е спечелил неговият отбор, с колко дечица си е играл. Това е важното, от тук нататък предстоят само хубави неща”, заключава оптимистично майката .
“Не, не, вече няма да оставаме в болница”, повтаря тя. “Всичко се оправи. Детето ще си живее съвсем нормален живот”. Според нея в България е трудно да се събират пари при подобни случаи и ако държавата не помага, положението става много лошо. Според нея трябва да се организират масови кампании по медиите, което не е по силите на обикновените хора. Те са много благодарни на инициативата ,,Спаси, дари на ...", благодарение на която приключи успешно лечението на Гошко.

Майката Христина: ,,Героят е самият Гошко. Той се държа мъжки"

Как се чувства една майка, която е победила болестта?
Не, Гошко сам си победи болестта, той е героят!

Какво ще пожелаете на други, които са изпаднали в подобна трудна ситуация, като вашата?
О, това е най-тежкото преживяване, което може да се случи на човек. Най-трудното нещо е, когато детето е болно. Просто трябва да се мобилизират всички сили, защото в България цялата битка е много трудна, трудно е човек да успее да събере пари. Това е абсолютно непосилно за някои обикновени български семейства. Дарителите страшно много помагат, но държавата също трябва да се намеси. Такава кампания правят ,,Спаси дете, дари на…". Те помагат на родители, чиито деца са много тежко болни. Ако не бяха те, ние абсолютно не можехме да се справим, без медиите, без големите дарители. Всички тези хора накуп доведоха нещата до много хубав край. Важното е, че Гошко имаше късмет да изтърпи всичко това, за да се справи и сега вече си живее нормален живот. Най-хубаво е в къщи нали, Гошко?
Аха!, отговаря той, докато си играе на сянка в красивия им зелен двор.